Мальцева С. В. Церковная архитектура Первого Болгарского царства: исследования и исследователи

Для цитирования данной статьи, пожалуйста, используйте эту ссылку: http://dx.doi.org/10.18688/aa199-2-31
Заголовок Церковная архитектура Первого Болгарского царства: исследования и исследователи
Автор email s.maltseva@spbu.ru
Сведения об авторе Мальцева Светлана Владиславовна — кандидат искусствоведения, старший преподаватель. Санкт-Петербургский государственный университет, Университетская наб., д. 7/9, Санкт-Петербург, Российская Федерация, 199034. Старший научный сотрудник. Филиал ФГБУ «ЦНИИП Минстроя России» Научно-исследовательский институт теории и истории архитектуры и градостроительства (НИИТИАГ), ул. Душинская, д. 9, Москва, Российская Федерация, 111024. s.maltseva@spbu.ru
В рубрике Византийское и восточнохристианское искусство DOI10.18688/aa199-2-31
Год 2019 Номер сборника 9 Страницы 350–365
Тип статьи Научная статья Индекс УДК 72.033 Индекс ББК 85.113(4)
Аннотация

Статья посвящена истории изучения христианской храмовой архитектуры Первого Болгарского царства.

Выявляются основные этапы исследования болгарских храмов от первых этнографических экспедиций 1880-х гг. и начала археологических изысканий в 1890-е гг. до современных научных исследований. Анализируются методы изучения болгарских памятников и результаты интерпретации исторических фактов и археологических артефактов, которые не всегда оказывались свободными от переменчивых идеологических концепций XX века.
Ключевые слова
Библиографическая ссылка Мальцева С. В. Церковная архитектура Первого Болгарского царства: исследования и исследователи // Актуальные проблемы теории и истории искусства: сб. науч. статей. Вып. 9 / Под ред. А. В. Захаровой, С. В. Мальцевой, Е. Ю. Станюкович-Денисовой. – МГУ имени М. В. Ломоносова / СПб.: НП-Принт, 2019. С. 350–365. ISSN 2312-2129. http://dx.doi.org/10.18688/aa199-2-31
Publication Язык статьи русский
Список цитируемой литературы
  • 1. Абоба-Плиска. Материалы для болгарских древностей // Известия Русского археологического института в Константинополе — Т. Х. — София: Държавна печатница, 1905. — 600 с.
  • 2. Аклинов С. Плиска за тридесет години // Археология. — 1974. — № 3. — С. 28–39.
  • 3. Ангелов Д. Тридесет години българска археологическа наука и нейните успех в изследването на средновековието // Археология. — 1974. — № 3. — С. 1–8.
  • 4. Ангелов Д. Развитие и постижения на българската археология // Археология. — 1984. — № 4. — С. 1–8.
  • 5. Библиография на българската археология: 1879–1955 / Ред. К. Миятев, С. Георгиева, В. Велков, Е. Савова. — София: Изд. на БАН, 1957. — 384 с.
  • 6. Бичев М. Архитектура Болгарии с самых древних времен до конца XIX века. — София: Изд-во лит-ры на ин. яз., 1961. — 82 с.
  • 7. Божков А. Д. Български приноси в европейската цивилизация. — София: Булвест–2000, 1994. — 421 с.
  • 8. Бояджиев С. Църквата в Патлейна в светлината на нови данни // Археология. — 1960. — № II, 4. — С. 23–33.
  • 9. Бояджиев С. Архитектурата на преславските кърстокуполни църкви // Музеи и паметници на културата. — 1981. — XXI, 3. — С. 15–19.
  • 10. Бояджиев С. Култовата архитектура въ Велики Преслав. Историко-архитектурно и типологично изследване // 1100 години Велики Преслав (Великопреславски научен събор, 16–18 септември 1993 г.) / Под ред. Т. Тотев. Т. 1. — Шумен: Изд. на ВПИ «Константин Преславски», 1995. — С. 109–114.
  • 11. Бояджиев С. Происход и развитие на кърстокуполния тип църкви в Мизия и Тракия през IV–V в. // Археология. — 1995. — № 4. — С. 8–18.
  • 12. Бояджиев С., Чанева-Дечевска Н., Захариева Л. Изследвания върху архитектурата на българското средновековие. — София: Изд. на БАН, 1982. — 201 с.
  • 13. Бояджиев С., Чанева-Дечевска Н. К., Стамов С. А. и др. Българската архитектура през вековете. — София: Техника, 1982. — 333 с.
  • 14. Ваклинов С. Формиране на старобългарската култура VI–XI век. — София: Наука и изкуство, 1977. — 293 с.
  • 15. Велков Ив. Разкопки в Мадара (1924–1928) // Мадара. — № 1. — 1934. — С. 87–99.
  • 16. Георгиев П. Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България. — София: Изд. на БАН, 1993. — 143 с.
  • 17. Георгиев П. «Тухленият» Преслав — реален или въображаем? (Към проблема за ареала на мегаполиса Велики Преслав) // Преслав 7. — В. Търново: Фабер, 2013. — С. 13–28.
  • 18. Георгиев П. Древнетюркское наследие в культуре Дунайской Болгарии (VІІ–Х вв.) // История и культура средневековых народов степной Евразии: Материалы II Международного конгресса средневековой археологии евразийских степей / Отв. pед. А. А Тишкин. — Барнаул: Изд-во Алт ун-та, 2012. — С. 75–78.
  • 19. Георгиев П. Големият дървен строеж в резиденцията на Плиска — предназначение и хронология // ИАИ. — 2013. — Т. 41. — С. 495–519.
  • 20. Георгиев П. Плиска в VIII веке: проблемы и достижения // Поволжская археология.— 2014. — Вып. 3 (9). — C. 194–221.
  • 21. Георгиев П. Могилниат комплекс при Кабаюк и началото на Плиска // Приноси към българската археология. Т. 8. — София, 2018. — С. 33–46.
  • 22. Георгиев П., Витлянов С. Архиепископията — манастир в Плиска. — София: Академично издателство «Проф. Марин Дринов», 2001. — 236 с.
  • 23. Георгиев П., Овчаров Д. Кръстовидната постройка и манастирът «Тузлалъка» край столицата Преслав // Велики Преслав: археология. — 2001. — С. 30–40.
  • 24. Господиновъ Ю. Разкопки въ Патлейна // Известия на българското археологическо дружество. — 1915. — Т. IV. — С. 113–128.
  • 25. Господинов Ю. Разкопки в околността на Преслав // Известия на българското археологическо дружество. — 1919. — Т. VI (1916–1918). — С. 158–161.
  • 26. Господинов Ю. Раскопки въ Преславъ // Известия на Българския Археологически Институт. — 1932. — VI. — С. 183–187.
  • 27. Деветият конгрес на Българската комунистическа партия и нашите задачи // Археология. — 1967. — № 1. — C. 1–4.
  • 28. Димитров Д. Българската археология през периода 1944–1964 // Археология. — 1964. —№ 3. — С. 1–6.
  • 29. Дончева С. Кръстокуполните църкви в Първото българско царство: Архитектурен облик. — В. Търново: Фабер, 2008. — 310 с.
  • 30. Дончева-Петкова Л. Учените за българското средновековие // Археология. — 1995. — № 1. — С. 22–28.
  • 31. Златарски В. Н. Писмата на византийския императоръ Романа Лaкапена до болгарския царь Симеона // Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина. Кн. XIII. — София, 1896.
  • 32. Иванова В. Стари църкви и монастири въ българскитѣ земи (IV–XII в.) (Églises et monastéres en pays Bulgarie (IV–XII s.)) / ГНМ за 1922–1925. — София: Държавна печатница, 1926. — 582 с.
  • 33. Изследвания в памет на Карел Шкорпил / Ред. К. Миятев, В. Миков. — София: Изд. на БАН, 1961. — 435 с.
  • 34. Ивановъ Й. Съверна Македония: исторически издирванья. — София, 1906. — 419 с.
  • 35. Иванов Й. Български старини из Македония. — София: Държавна печатница, 1908. — 310 с.
  • 36. Иречек К. Пътувания по България. — София: Наука и изкуство, 1974. — 1040 с.
  • 37. Кацнельсон Р. А. К вопросу о взаимоотношениях архитектуры восточных и южных славян и Византии // ВВ. — Т. 12. — 1957. — С. 242–262.
  • 38. Кондаков Н. П. Археологическое путешествие. — СПб., 1909 — 308 с.
  • 39. Мавродинов Н. П. Еднокорабната и кръстовидната църква по българскитѣ земи до края на XІV в. — София: Държавна печатница, 1931. — 188 с.
  • 40. Мавродинов Н. Църквата «Вънкашенъ градъ» въ Преславъ // ГНМ. Кн. 5 (1929–1931). — София: Държавна печатница, 1933. — С. 223–228.
  • 41. Мавродинов Н. Външната украса на старобългарскитъ църкви църкви // ИБАИ. — Т. VIII (1934). — София: Придворна печатница, 1935. — С. 262–330.
  • 42. Мавродинов Н. Феликс Каниц като изследвач на български и сръбки художествени паметници // Доклад от проф. Б. Филов в Историко-филологически клин на 28. IX. 1935 г. — [Б. м.], 1942. — C. 91–116.
  • 43. Мавродинов Н. Връзките между българското и руското изкуство. — София: Наука и изкуство, 1955. — 155 с.
  • 44. Мавродинов Н. Старобългарското изкуство: Изкуството на Първото българско царство. — София: Наука и изкуство, 1959. — 312 с.
  • 45. Милчев А. Раскопки в Плиска (1945–1970) // Археология. — 1974. — № 3. — С. 39–48.
  • 46. Милюков П. Н. Християнские древности Западной Македонии // ИРАИК. — 1899. — Т. 4. — Вып. 1. — С. 21–151.
  • 47. Михайлов С. Археологически материали от Плиска (1948–1951 г.) // ИАИ. —№ 20. — 1955. — C. 49–181.
  • 48. Михайлов С. Дворцовата църква в Плиска // ИАИ. — 1955. — № 20.— С. 229–264.
  • 49. Михайлов С. Разкопки в Плиска през 1955 г. // Отпечатък от ИАИ. Т. XXII. — София: Археологически институт с музей БАН, 1959. — С. 263–290.
  • 50. Михайлов С. За произхода на античните материали от Плиска // Археология. — 1960. — № 1. — С. 15–22.
  • 51. Михайлов С. Разкопки в Плиска през 1950–1961 г. // ИАИ. — № 26. — 1963. — София: Изд. на БАН, 1963. — С. 5–46
  • 52. Михайлов С. К Иречик и българската археология // Археология. — 1968. — № 2. — С. 8–12.
  • 53. Михайлов С. Коя сграда е Крумовият дворец в Плиска // Отпечатък от ИАИ. Т. XXXIII, 1972. — София: БАН. — C. 279–283.
  • 54. Михайлов С. Нови данни за Голямата базилика в Плиска // Плиска–Преслав. — 1993. — № 6. — С. 22–32.
  • 55. Миятев Кр. Местни традиции и национални елементи в Кръглата преславска църква // ИБАИ. — Т. VI (1930–1931). — C. 194–205.
  • 56. Миятев Кр. Кръглата църква в Преслав. — София: Държавна печатница, 1932. — 281 с.
  • 57. Миятев К. Разкопки в Преслав през 1930 г. // ГНМ, V (1926–1931). — София: Държавна печатница, 1933. — С. 189–222.
  • 58. Миятев Кр. Преславската керамика. — София: Държавна печатница, 1936. — 156 с.
  • 59. Миятев Кр. Крумовиятъ дворецъ и други новооткрити постройки в Плиска // ИБАИ. — Т. XIV (1940–1942). — София, 1943. — С. 75–85.
  • 60. Миятев Кр. Два Поетически фрагмента у Йоан Экзарх като исторически извор // Археология. — 1959. — № 1–2. — С. 2–16.
  • 61. Миятев Кр. Архитектурата в средновековна България. — София: Изд. на БАН, 1965. — 252 с.
  • 62. Миятев К. Архитектура Болгарии // ВИА. Средние века. Т. 3. — Л.; М.: Изд-во лит-ры по строительству, 1966. — С. 376–417.
  • 63. Николова Б. Православните църкви през Българското средновековие (IX–XIV). — София: Академично издателство «Проф. Марин Дринов», 2002. — 208 с.
  • 64. Овчаров Д., Аладжев Ж, Овчаров Н. Големият царски дворец във Велики Преслав. Т. І.: Преславската патриаршия през Х век. — София: Аргес, 1991. — 178 с.
  • 65. Овчаров Д., Попов А., Тотев Т. Стари български столици Плиска, Велики Преслав, Търновград. — София: Септември, 1980. — 195 с.
  • 66. Петров П. Филов Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония — 1912–1916. — София: Унив. изд-во «Св. Климент Охридски», 1993. — 222 с.
  • 67. Протич А. Сасанидската художествена традиция у прабългарите // ИБАИ. — 1926/1927. — Т. IV. — С. 211–233.
  • 68. Рашев Р. Аул и град в България през VIII–IX в. // Сборник в чест на акад. Д. Ангелов. — София: Изд. на БАН, 1994. — С. 170–177.
  • 69. Рашев Р. Прабългарите през V–VII в. — София: Фабер, 2000. — 192 с.
  • 70. Рашев Р. Българската езическа култура. — София: Класика и Стил, 2008. — 594 с.
  • 71. Рашев Р., Димитров Я. Плиска: 100 години археологически разкопки. — Шумен: Археологическо дружество «Българска старина», 1999. — 104 с.
  • 72. Редин Е. К. Рецензия на: Известия Русского Археологического Института в Константинополе, I (1896 г.) // ВВ стар. cер. — Т. IV. — Вып. 1–2. — С. 229.
  • 73. Сырку П. А. Критика и библиография // ВВ стар. cер. — 1884. — Т. I. — Вып. 1. — С. 242–243.
  • 74. Сырку П. А. Критика и библиография // ВВ стар. cер. — 1884. — Т. I. — Вып. 3–4. — С. 762–766.
  • 75. Сырку П. А. Славянские земли и Румыния // ВВ стар. cер. — 1895. —Т. II. — Вып. 1. — С. 290.
  • 76. Тихомиров М. Н. Исторические связи русского народа с южными славянами с древнейших времен до половины XVII в. // Славянский сборник. — М.: ОГИЗ Гос. изд-во полит. лит-ры, 1947. — С. 125–201.
  • 77. Тотев Т. Тридесет години археологически раскопки в Преслав // Археология. —1974. — № 3. — С. 48–61.
  • 78. Филов Б. Старобьлгарското изкуство. — София: Народни Музей, 1924. — 128 с., 58 л. ил.
  • 79. Ходинот Р. Ф. Западни влияния върху Кръглата църква в Преслав // Археология. — 1968. — № 1. — С. 20–32.
  • 80. Чанева-Дечевска Н. По въпроса за църквите на Велики Преслав // Традиция и нови черти в българското изкуство. — София: Изд. на БАН, 1976. — С. 202–217.
  • 81. Чанева-Дечевска Н. Църкви и манастири от Велики Преслав. — София: Техника, 1980. — 197 с.
  • 82. Чанева-Дечевска Н. Църковната архитектура на Първата българска държава. — София: Изд. на БАН, 1984. — 248 с.
  • 83. Шкорпил К. Паметници от столица Преслав // България 1000 години: 927–1927. — София: Министерство на народно просвещение, 1930. — С. 219– 242.
  • 84. Щерева И. Владетелският център на Велики Преслав // Приноси към българската археология, VІ. — София: Агато, 2009. — 292 c.
  • 85. Ćurčić S. Architecture in the Balkans from Diocletian to Süleyman the Magnificent (ca. 300 — ca. 1550). — London; New Haven: Yale University Press, 2010. — 608 p.
  • 86. Diehl Ch. Manuel d’art byzantin. — Paris: Picard, 1926. — Vol. 2. —945 p.
  • 87. Filov B. Early Bulgarian Аrt. — Berne: P. Haupt, 1919. — 88 p. + ill.
  • 88. Filov B. Die Erforschung Der Altbulgarischen Kunst Seit 1914 // Zeitschrift für slavische Philologie. Bd VI. — Leipzig: Markert & Petters Verlag, 1931. — S. 131–144.
  • 89. Filov B. Geschichte der altbulgarischen Kunst bis zur Eroberung des bulgarischen Reiches durch die Türken. — Berlin; Leipzig: W. de Gruyter & co, 1932. — 100 S.
  • 90. Filov B. Bulgariens Weg. Die Außenpolitik der bulgarischen Regierung. Bulgariens Beitrag zur Errichtung der neuen Ordnung. — Sofia: Hofdruckerei, 1942. — 39 S.
  • 91. Guyer S. Repertorium fuer Kunstwissenschaft. Bd 35. — Berlin: Reimer, 1912. — 572 S.
  • 92. Henning J. The Metropolis of Pliska or, How Large Does an Early Medieval Settlement Have to Be in Order to Be Called a City? // Post-Roman Towns, Trade and Settlement in Europe and Byzantium, vol. 2: Byzantium, Pliska, and the Balkans. — Berlin; New York: De Gruyter, 2007. — P. 209–240.
  • 93. Krautheimer R. Early Christian and Byzantine Architecture. — New Haven; London: Yale University Press Publ., 1986. — 553 p.
  • 94. Mango C. Byzantine Architecture. — New York, 1976. — 392 p.
  • 95. Millet G. L’école grecque dans l’architecture byzantine. — Paris: Leroux, 1916. — 372 p.
  • 96. Stričević Dj. La renovation du type basilical dans l’architecture ecclésiastique des pays centraux des Balkans au IXe – XIe siècles // Actes du XIIe Congres International d’Etudes Byzantines. — T. I.— Beograd, 1963. — P. 165– 211.
  • 97. Vocotopoulos P. L. The Role of Constantinopolitan Architecture during the Middle and the Late Byzantine Period // JÖB. — 1981. — Bd 31/2. — S. 551–573.
  • 98. Βοκοτόπουλος Π. Λ. Η εκκλησιαστική αρχιτεκτονική εις την Δυτικήν Στερεάν Ελλάδα και την Ήπειρον. Από του τέλους του 7ου μέχρι του τέλους του 10ου αιώνος. — Θεσσαλονίκη, 1975.
  • 99. Μουτσόπουλος Ν. Κ. Η βασιλική του Αγίου Αχιλλείου στην Πρέσπα. Ένα μνημείο κιβωτός της τοπικής ιστορίας. Θεσσαλονίκη: Παρατηρητής, 1999. — 360 ς.