Для цитирования данной статьи, пожалуйста, используйте эту ссылку: http://dx.doi.org/10.18688/aa199-7-71
Заголовок Историографический обзор: о храмах Второго Болгарского царства в работах болгарских ученых
Автор email s.maltseva@spbu.ru
Сведения об авторе Мальцева Светлана Владиславовна — кандидат искусствоведения, старший преподаватель. Санкт-Петербургский государственный университет, Университетская наб., д. 7/9, Санкт-Петербург, Российская Федерация, 199034. Старший научный сотрудник. Филиал ФГБУ «ЦНИИП Минстроя России» Научно-исследовательский институт теории и истории архитектуры и градостроительства (НИИТИАГ), ул. Душинская, д. 9, Москва, Российская Федерация, 111024. s.maltseva@spbu.ru
В рубрике Критические обзоры и рецензии DOI10.18688/aa199-7-71
Год 2019 Номер сборника 9 Страницы 796806
Тип статьи Научная статья Индекс УДК 72.033 Индекс ББК 85.113(4)
Аннотация

Статья посвящена истории изучения церковной архитектуры различных областей Второго Болгарского царства (1186–1396) на материале наиболее значимых памятников таких регионов как: Несебр, Созополь, Червен, Шумен, Велико-Тырново и Асеново и др. Предпринята попытка проанализировать основную библиографию по теме и представить различные позиции болгарских авторов в отношении специфики и значения церквей рассматриваемого периода.

Ключевые слова
Библиографическая ссылка Мальцева С.В. Историографический обзор: о храмах Второго Болгарского царства в работах болгарских ученых // Актуальные проблемы теории и истории искусства: сб. науч. статей. Вып. 9 / Под ред. А. В. Захаровой, С. В. Мальцевой, Е. Ю. Станюкович-Денисовой. – МГУ имени М. В. Ломоносова / СПб.: НП-Принт, 2019. С. 796–806. ISSN 2312-2129. http://dx.doi.org/10.18688/aa199-7-71
Publication Язык статьи русский
Список цитируемой литературы
  • 1. Ангелов Д. Тридесет години българска археологическа наука и нейните успех в изследването на средновековието // Археология. — 1974. — № 3. — С. 1–8.
  • 2. Ангелов Д. Развитие и постижения на българската археология // Археология. — 1984. — № 4. — С. 1–8.
  • 3. Библиография на българската археология: 1879–1955 / Ред. К. Миятев, С. Георгиева, В. Велков, Е. Савова. — София: Изд. на БАН, 1957. — 384 с.
  • 4. Бичев М. Архитектура Болгарии с самых древних времен до конца XIX века. — София: Изд-во лит-ры на ин. яз., 1961. — 82 с.
  • 5. Божков А. Д. Български приноси в европейската цивилизация. — София: Булвест, 2000. — 421 с.
  • 6. Босилков С., Бичев М. П. Търново: Градът и неговото изкуство. — София: Български художник, 1960. — 192 с.
  • 7. Бояджиев С. По въпроса за приемствеността в архитектурата на Първата българска държава // Архитектурата на Първата и Втората българска държава / Ред. Г. Кожухаров. — София, 1975. — С. 32–76.
  • 8. Бояджиев С. Върхове на българското държавно могъщество — Калоян и Иван Асен II // Прослава на велико Търново. — София: Отечествен фронт, 1978. — С. 149–154.
  • 9. Бояджиев С. Бележки върху архитектурата на средновековна България (VII–XIV в.) // История, изкуство и културата на средновековна България / Ред. В. Гюзелев. — София: Народна Просвета , 1981. — С. 211–228.
  • 10. Бояджиев С. Происход и развитие на кърстокуполния тип църкви в Мизия и Тракия през IV–VI в. // Археология. — 1995. — № 4. — С. 8–18.
  • 11. Въжарова Ж. Руските учени и българските старини: Изследване, материали и документи. — София: БАН, Археологически институт, 1960. — 450 с.
  • 12. Георгиева С. Материалната култура на Втората българска държава (разкопки 1964–1974) // Археология. — 1974. — № 3. — С. 61–72.
  • 13. Гюзелев В. Средновековна България в светлината на нови извори. — София: Народна Просвета, 1981. — 259 с.
  • 14. Дерменджиев Е. Църква № 10 на хълма Царевец във Велико Търново (архитектура, строителна периодизация, датиране) // Археология. — 2013. — № 1. — С. 71–88.
  • 15. Джингов Г. Археологически приноси към историята на Рилския манастир // Археология. — 1990. —№ 2. —С. 1–11.
  • 16. Димитров Д. Българската археология през периода 1944–1964 // Археология. — 1964. — № 3. — С. 1–6.
  • 17. Димова В. Църковно строителство в България през XIII–XIV в. — София: Агато, 2008. — 368 с.
  • 18. Димова В., Георгиева С. Църква №1 в средновековния град Червен // Археология. — 1967. — № 1. — С. 5–10.
  • 19. Димова В., Михайлов С. Средновековният Червен. — София: БАН, 1985. — 290 c.
  • 20. Дончева-Петкова Л. Учените за българското средновековие // Археология. — 1995. — № 1. — С. 22–28.
  • 21. Дуйчев И. Търново като политически и духовен цънтр през късното средновековие // Археология. — 1966. — № 3. — С. 1–9.
  • 22. Изследования в чест на Стефан Бояджиев / Ред. С. Станев, Г. Григоров, В. Димиров. — София: Национален археологически институт и музей при БАН, 2011. — 372 с.
  • 23. Иречек К. Пътувания по България. — София: Наука и изкуство, 1974. — 1040 с.
  • 24. Квинто Л. Средновековни тухли с клейма и знаци от църквата «Св. Димитър» във Велико Търново // Археология. — 1978. — № 2 — С. 40–57.
  • 25. Кожухаров Г. Бележки към строителната история на Боянската църква // Археология. — 1963. — № 1. — С. 28–34.
  • 26. Мавродинов Н. П. Еднокорабната и кръстовидната църква по българскитѣ земи до края на XІV в. — София: Държавна печатница, 1931. — 188 с.
  • 27. Мавродинов Н. Външната украса на старобългарскитъ църкви // ИБАИ. — Т. VIII (1934). — София: Придворна печатница, 1935. — С. 262–330.
  • 28. Мавродинов Н. Старобългарското изкуство XI–XIII в. — София: Изток–Запад, 2016. — 204 с.
  • 29. Михайлов С. К Иречик и българската археология // Археология. — 1968. — № 2. — С. 8–12.
  • 30. Миятев Кр. И. Погановският манастир. — София: Царибродско бежанско д-во Нишава, 1936. — 74 с.
  • 31. Миятев Кр. И. Старинки църкви въ Западна България // ИБАИ. — 1939. — T. 13. — София: Изд. на БАН, 1941. — C. 228–245
  • 32. Миятев Кр. Царевград Търнов // Археология. — 1964. —№ 3. — С. 7–17.
  • 33. Миятев Кр. Архитектурата в средновековна България. — София: Изд. на БАН, 1965. — 252 с.
  • 34. Миятев К. Архитектура Болгарии // ВИА. Средние века. Т. 3. — Л.; М.: Изд-во лит-ры по строительству, 1966. — С. 376–417.
  • 35. Миятев К. Велико Търново като исторически и туристически град // Археология. — 1966. —№ 1. —С. 1–6.
  • 36. Николова Б. Православните църкви през Българското средновековие (IX–XIV). — София: Академично издателство «Проф. Марин Дринов», 2002. — 208 с.
  • 37. Николова Я. Църквата «Св. Димитър» във Велико Търново // Археология. — 1985. — № 1. — С. 24–31.
  • 38. Овчаров Д. С., Попов А. И., Тотев Т. К. Стари български столици Плиска, Велики Преслав, Търновград. — София: Септември, 1980. — 196 с.
  • 39. Петров Т. Въстановителни работи по църквата «Пантократор» в Несебр // Археология. — 1960. — № 1. — С. 51–56.
  • 40. Попов А. Десет години Филиал на Археологическия институт и музей при Българската академия на науките във Велико Търново // Археология. — 1985. — № 3. — С. 8–14.
  • 41. Рашенов А. Месемврийски църкви. Несебър. — Бургас: Ритъм-3, 2006. — 215 с. (Первое издание: Рашенов А. Месемврийски църкви. — София: Държавна печатница, 1932. — 110 с.)
  • 42. Станев С. Църквата «Св. Йоан Алитургeтос» в Несебър: история на ранните ѝ проучвания // Проблеми на изкуството. —2016. — № 2. — С. 19–24.
  • 43. Тотев К. Царската църква «Св. Св. 40 Мъченици» и манастирът Великата Лавра в Търновград // Археология. —2001. — № 1–2. — С. 30–44.
  • 44. Филов Б. Старобьлгарското изкуство. — София: Народни Музей, 1924. — 128 с., 58 л. ил. (Репринт: Филов Б. Д. Старабългарското изкуство. — София: Отечество, 1993).
  • 45. Христов Х, Стойков Г., Миятев К. Рилският Манастир: история, архитектура, резьби, стенописи. — София: БАН. Институт за българска литература, 1957. — 320 с.
  • 46. Чанева-Дечевска Н. Триконхалните църкви от IX–XIV в. по българските земи // Археология. —1970. — № 4. — С. 8–21.
  • 47. Чанева-Дечевска Н. Църковната архитектура в България през XI–XIV век. Институт за теория и история на градоустройството и архитектурата. — София: БАН, 1988. — 231 с.
  • 48. Чанева-Дечевска Н. За някои особености за църковната архитектура от Второто българско царство // Археология. — 1996. — № 1. — С. 21–24.
  • 49. Чимбулева Ж. Памятники Средневековья в городе Несебр // Byzantuno-Bulgarica VII. — Sofia, 1981. — S. 123–135.
  • 50. Bakalova E. Messemvria’s Churches in the Context of Late Byzantine Architecture. Historiographical Survey // ΣΟΦΙΑ. Сборник статей по искусству Византии и Древней Руси в честь А. И. Комеча. — М.: Северный паломник, 2006. — С. 547–572.
  • 51. Ćurčić S. Architecture in the Balkans from Diocletian to Süleyman the Magnificent (ca. 300 — ca. 1550). — London; New Haven: Yale University Press, 2010. — 914 p.
  • 52. Dimova V. Gemeinsame Zuege der Kirchenarchitektur von Červen und Nesebaer // Byzantuno-Bulgarica VII. — Sofia, 1981. — S. 341–344.
  • 53. Filov B. Geschichte der altbulgarischen Kunst bis zur Eroberung des bulgarischen Reiches durch die Türken. — Berlin; Leipzig: W. de Gruyter & co, 1932. — 100 S.
  • 54. Kaniz F. Tirnovo’s altbuigarische Baudenkmale. Eine Reisestudie zur Kunstgeschichte // Sitzungsberichte der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften Wien. Philosophisch-historische Klasse. Cl. LXXXII. — Wien, 1876. —S. 271–288.
  • 55. Krautheimer R. Early Christian and Byzantine Architecture. — New Haven; London: Yale University Press, 1986. — 553 p.
  • 56. Mango C. Byzantine Architecture. — New York, 1976. — 392 p.
  • 57. Millet G. L’école grecque dans l’architecture byzantine. — Paris: Leroux, 1916. — 372 p.
  • 58. Myslivec J. Cirkevni architektura druhého dulharského carstvi (1186–1393). — Praha: Nákladem vlastnim, 1931. — 38 s. + Tab.
  • 59. Nikolova B. Die Kloester des Bistums Messembria // Bulgarian Historical Review. — 2009. — № 3–4. — S. 3–15.
  • 60. Săsălov D. Die Kirche Hl. Stephan in Nesebar, ein fruhzeitiger Vertreter der bulgarichen mittelalterlichen Architektur // Byzantuno-Bulgarica VII. — Sofia, 1981. — S. 345–349.
  • 61. Vocotopoulos P. L. The Role of Constantinopolitan Architecture during the Middle and the Late Byzantine Period // JÖB. — 1981. — Bd 31/2. — S. 551–573.
  • 62. Zimmermann М. Alte Bauten in Bulgarien. — Berlin: Ernst Wasmuth Verlag, 1922. — 12 S. + 35 T. (Первое издание — 1916 г.).
  • 63. Βοκοτόπουλος Π. Λ. Η εκκλησιαστική αρχιτεκτονική εις την Δυτικήν Στερεάν Ελλάδα και την Ήπειρον. Από του τέλους του 7ου μέχρι του τέλους του 10ου αιώνος. — Θεσσαλονίκη, 1975.